Еко туризъм

ЗА ЗАЩИТЕНАТА МЕСТНОСТ “ПОДА”
--------------------------------------------------------------------------------
Защитена местност "Пода" е блатиста влажна зона, разположена на морския бряг. Намира се непосредствено до град Бургас. Възниква като част от Бургаско-Мандренския лиман. Впоследствие се обособява като най-източната лагунна част на Мандренското езеро. По антропогенни причини след 1960 г. местността променя облика си, но по-късно възстановява естествения си вид. Понастоящем въпреки сравнително малката й площ – 100,7 ха, се е обособила мозайка от различни хабитати - сладководни, бракични, солени, хиперхалинни водоеми, разливи и др.
"Пода" е обявена за защитена местност през 1989г. Тя е първата територия, предоставена за стопанисване на неправителствена организация - "Българско дружество за защита на птиците" (БДЗП).
В югозападната част на местността е построен Природозащитен център, който е собственост на БДЗП. Там може да се ползва наличната отпика, стаята за гости, да се гледат различни видео филми за природата или да се закупят тематични сувенири. Природозащитния център е и отправна точка за всички посищения в местноста.
Международното значение на "ПОДА" се определя от смесената колония на: лопатарката, сивата, малката бяла и червена чапла и блестящия ибис.
ФЛОРА
--------------------------------------------------------------------------------
В местността са установени 161 таксона низши и 231 вида висши растения. От висшите растения, пет вида са включени в Червената книга на България: тройновилужна мишорка (Gypsophilla trichotoma Wend.), черноморско плюскавиче (Silene euxina Rupr.), морски ветрогон (Eryngium maritimum L.), татарски млечник (Lactuca tatarica L.), лъскава камилска трева (Coryspermum nitidum Kit.).
Най-голяма площ в защитената местност заема формацията на тръстиката (Phragmites australis). Височината, гъстотата, темпа на разразстване и структурата на нейните формации са много важни за формиране състава на орнитофауната на местността (особено гнездовата).
В западната част на “Пода” е формацията на тръстика, сантониев пелин и морска дзука (Phragmites australis (Cav.) Trin. ex Steud + Artemisia santonicum L. + Juncus maritimus Lam). По пясъчната ивица до морето е формацията на пясъчен пирей, пясъчен живовлек, обикновен кривец, тройновилужна мишорка, морски ветрогон и татарска салата (Elymus sabulosus + Plantago scabra + Gypsophilla trichotoma + Eryngium maritimum + Lactuca tatarica).
В западната част на защитената местност в места с плитки локви солена вода са формациите на европейската солянка (Salicornia europea L.). В централната част е разположена формацията на свития изворник (Atropis convoluta Grsb.). В Югоизточната част на "Пода" се намира формация от морска дзука, морски болбошонус и морска рупия (Juncus maritimus Lam., Bolboschonus maritimus (L.) Palla, Ruppia maritima L.).
ФАУНА
--------------------------------------------------------------------------------
В защитената местност “Пода” има голямо разнообразие на животински видове. Установени са 252 вида птици, което е 63% от от орнито фауната на България. От тях 8 са световно застрашени видове, 132 са с консервационно значение за Европа, а 70 вида са включени в Червената книга на България.
В "Пода" се намира единствената колония на бяла лопатарка (Platatea leucorodia) и блестящ ибис (Plegadis falcinellus) по Черноморското крайбрежие. В нея гнездят чаплови птици: сива (Ardea cinerea), малка бяла (Egretta garzetta), червена (Ardea purpurea), нощна (Nycticorax nycticorax) и гривеста (Ardeola ralloides) чапли. Постоянно е присъствието в местността и на малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus). През последните няколко години в местността бяха установени и редките за страната розово фламинго (Phoenicopterus ruber) и крайбрежната чапла (Egretta gularis).
Тук още гнездят кокилобегачи, рибарки, саблеклюни, речни дъждосвирци. Срещат се трастикови блатари. През миграциионния период може да се насладите на обаянието на ятата щъркели, пеликани или на прелитащите грабливи птици. В откритите водни площи се наблюдават малки гмурци, кафявоглави потапници, както и колонията на големия корморан. През зимните месеци богатата хранителна база привлича нирци, гмурци, звънарки, сиви патици, качулати потапници и др. В края на лятото тук може да наблюдават повече от 30 вида птици (брегобегачи, водобегачи, чайки, рибарки, кокилобегачи,стридояди, свирци, и др.).
Територията на защитената местност е местообитание и на други интересни животински видове, сред които са ивичестия гущер (Lacerta trilineata), жълтокоремника (Ophisaurus apodus), големия стрелец (Coluber jugularis), ивичестия смок (Elaphe quatrolineata sauromates) и др.
================================================
ЗА МАНДРЕНСКОТО ЕЗЕРО
--------------------------------------------------------------------------------
Мандренското езеро (10 км. от Бургас) е най-южното от трите Бургаски езера. До 1963г. то е било полусолено езеро, а днес е язовир с площ на водната повърхност около 3.884 ха. Дължината му е 8 км., а максималната ширина 1,3 км. Разположено е в добре оформена речна долина. В езерото се вливат четири реки: Изворска, Факийска, Средецка и Русокастренска. Крайбрежието на Мандра обхваща най-северните склонове на Странджа. Мандренското езеро съхранява големи количества сладка вода, която е все по-рядък природен ресурс. Друга ценност на езерото са рибните му запаси и водоплаващият дивеч.
Езерото е привлекателно за привържениците на познавателния туризъм през всички сезони. Съществуващите археологически разкопки и музей в Дебелт предоставят любопитна информация за тези земи по време на Римската империя.
Най-ценните части на езерото са поставени под закрила (устието на р. Изворска – с площ 151 ха), или са предложени за защитени територии (местността “Узунгерен” – с площ 210 ха).
ФЛОРА И ФАУНА
--------------------------------------------------------------------------------
Тук се среща характерна горска растителност: циклами, див божур, снежно кокиче, минзухари.
На теритероята на Мандренското езеро и неговото крайбрежие се срещат над 250 вида птици. От тях световно застрашени са малкият корморан с численост до 1 200 екз., къдроглавият пеликан (до 338 екз.), червеногушата гъска (до 17 000 екз.) тръноопашатата потапница (до 311 екз.), ливадният дърдавец (до 10 екз.). Зимните концентрации на кафявоглавата и качулатата потапници, пойния лебед и малкия лебед са най-високи за страната. Езерото е на второ място в България по отношение зимуването на голямата белочела и червеногушата гъска. Поради това то е обявено за Орнитологично място с Европейска значимост.
Езерото е богато и на риба. Тук плуват попчето сирман (което се среща единствено тук и във Вая), езерната цаца и морската бяла риба, които вероятно вече са изчезнали, атерината, бодливките – триигла и деветигла, морският кефал. От бозайниците най-добре запазени са популациите на видрата и белката.

================================================
ЗА АТАНАСОВСКО ЕЗЕРО
--------------------------------------------------------------------------------
Атанасовското езеро се намира на север от гр. Бургас. То е крайбрежно езеро с невероятно красива природа - очарователната зеленина, чист въздух, голямо разнообразие на флора и фауна. Много от животинските и растителните видове са защитени. Това е и главната причина за създаването на Национален резерват на тази територия (северната част). Южната част на езерото е буферна зона.
Атанасовското езеро е солено и тук се произвежда сол от 1906 година.
ФЛОРА ФАУНА
--------------------------------------------------------------------------------
В района на Атанасовското езеро са открити повече от 233 вида растения. Най – типични са Морското растение от, което се добива сода за стъкларството, Широколистния папур, Черноморската лавандула.
От орнитоложка гледна точка езерото е едно от най – богатите в България. От всичките 400 вида птици, които обитават територията на страната, тук са се заселили 300 вида. 12 от тези 300 вида са застрашени в световен мащаб: Къдроглавият пеликан, Дребният корморан, Червеношиестата гъска и Ливаден дърдавец. В Червената Книга на България са включени 17 породи птици: Саблеклюн, Речна рибарка, Малка речна рибарка, Средиземноморска чайка, Тънкочовка рибарка и др. През територията на Атанасовското езеро минава миграционния път на много птици и именно това определя голямото разнообразие от пернати. Най – голям брой птици може да се наблюдава по време на есенна миграция. Най – малкият бозайник в Европа - Земеровката, също обитава езерото. Другите бозайници, които се срещат са Европейската видра, Европейската дива котка, Полевката.